Сватбата на Арнолфини

История

Малко картини крият толкова тайни, колкото тази малка дъбова дъска. През 1434 г. Ян ван Ейк рисува заможна двойка в стаята им в Брюж: Джовани ди Николао Арнолфини, търговец от Лука, и съпругата му. Векове наред картината е известна като „Сватбата на Арнолфини“ и до днес е едно от най-обсъжданите произведения в историята на изкуството.

Погледнете ръцете им. Мъжът е вдигнал дясната си ръка, сякаш полага клетва, а с лявата държи ръката на съпругата си. Много изследователи виждат в това мига на брачния обет – през XV век на двойката не са били нужни нито свещеник, нито църква, за да се венчае; самото обещание е било достатъчно. Това, че той поема ръката ѝ с лявата, а не с дясната си ръка, дори е тълкувано като знак, че булката произхожда от по-нисш род.

После погледнете огледалото на задната стена. В него виждаме двойката в гръб – и още две фигури на вратата, точно там, където стоим ние, зрителите. Едната от тях може би е самият художник. Над огледалото, с изящни латински букви, той е написал „Johannes de eyck fuit hic 1434“ – „Ян ван Ейк беше тук, 1434“. Звучи почти като подпис на свидетел.

Почти всеки предмет сякаш говори. Единствената свещ, която гори посред бял ден, е тълкувана като присъствието на Бога; кученцето – като вярност и богатство; портокалите до прозореца – редки и скъпи плодове на Север – като знак за лукс; събутите обувки на пода – като напомняне, че това е свято място. Жената не е бременна, както мнозина си мислят на пръв поглед: тя придържа тежките гънки на модната си рокля, а тази заоблена фигура е била идеалът за красота по онова време.

Днес много историци се съмняват, че наистина гледаме сватба. Едни виждат в картината портрет на съпрузи, който показва тяхното положение и богатство; други – възпоменание: първата съпруга на Арнолфини, Костанца, умира през 1433 г., година преди датата на стената. Картината пази тайната си – и може би затова все се връщаме при нея.